Първоначално желаещият да изпита себе си трябва да избере манастир. Ако при първоначалните посещения там с поне няколкодневно участие в манастирския живот сърцето усети топлина, сладост и желанието за монашество се усили – човек може да остане и да изпита себе си за по-продължително време. Тогава следва период на послушничество от една до няколко години по преценка на игумена или игуменката. Това е един вид предверие към настоящото монашество – за това време, вече изцяло потопен в манастирския ритъм, послушникът има възможност да изпита сабе си. Обети не са дадени, така че манастирската врата все още е отворена навън. След това следва самото пострижение, когато се дават монашеските обети и човек получава ново име.
По-напредналите послушници се постригват в расофорство, но не дават обети. Продължението на подвига и първа степен на същинското монашество е малката схима. Най-извисените духовно приемат велика схима, която се явява най-високата степен на монашеския подвиг. Тя се нарича още и велик ангелски образ. В нашата църковна практика расофорството е рядко срещано.
Тамплиери ("рицарите на храма или Бедните рицари на Иисус Христос") е названието на един от християнските военни ордени, възникнали вследствие на Първия кръстоносен поход. Точните обстоятелства на създаването на ордена са неизвестни. Средновековните френски грамоти ползват разнородни системи на датиране, затова се предполага, че орденът е възникнал в периода между 1118 г. и 1121 г. Най-вероятно е създаден от бургундския рицар Хюго Пайен и седем други френски рицари. Целите на новосъздадения орден били да поддържат новото кралство Ерусалим, срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места. Кралят на Йерусалим Балдуин Втори дал на рицарите помещение, намиращо се под неговия дворец, който според легендите бил построен на мястото на древноюдейския храм на Соломон. Рицарите се обединили в орден под името "Бедните рицари на Иисус от Соломоновия храм (по други източници "Бедните братя от Ерусалимския храм"). Въпреки това орденът е познат повече под другото си име - рицари тамплиери или храмовници, произхождащо от първоначалната им резиденция в Храма. С течение на времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа. При встъпването си в Ордена, рицарите приемали монашески обет за послушание, безбрачие и бедност. Тамплиерите били добре организирани и бързо се превърнали във водеща сила в международната политика в периода на Кръстоносните походи. Скоро били осигурени с няколко извънредни папски були, които им позволявали, наред с другите неща да събират данъци и десятък от земите под техен пряк контрол, което допълнително облекчило тяхното превръщане във важна институция. От 1139 г. орденът бил директно подчинен на папата. Постепенно към края на 12 век. тамплиерите разширили задачите на ордена с банкерство. Била въведена система за изпращане на пари и ценности към Йерусалим, както и система за даване на заеми. Приписват им се способности за добра счетоводна организация и създаване на чеково разплащане, напомнящо днешните банкноти.Орденът имал строго изградена йерархия, отразяваща реалните съсловия на средновековното общество (oratores, bellatores, laboratores). Членовете се делели на четири съсловия:
За разлика от членовете на Тевтонския орден, при Тамплиерите всички членове полагали обет и изпълнявали устава. Генералния капитул е съставен от 12 души - 8 рицари и 4-ма сержанти, където се решавали важните въпроси и само от тях се избирал Велик магистър и другите длъжностни лица на Ордена. Глава на ордена на тамплиерите бил Велик магистър, който бил избиран пожизнено. Действал и съвет на сановниците ( "правителството" на тамплиерите), в което влизали сенешал (заместник на великия магистър), маршал, (който се занимавал с оръжията и военните дела), велик командир на Ерусалимското кралство (отговарял за домакинските дела) и др. Местните отделения на тамплиерите в различните страни били разбити на провинции (оглавявани от велики командори) и на окръзи (оглавявани от прецептори или приори). Тамплиерите получили правото да строят свои църкви и да имат свои гробища. Рицарите не можели да бъдат отлъчвани от Църквата, а самите те получили правото да свалят наложено от Църквата отлъчване. Цялото им движимо и недвижимо имущество било освободено от църковни данъци. Нито един друг рицарско-духовен орден нямал такива привилегии. Тамплиерите не признавали никаква власт над себе си. Орденът имал своя полиция и трибунал.